14.04.2011 г., 0:52

Да минем под дъгата

1.3K 0 2

Да минем под дъгата



Да започнем с теб отначало!

Хайде, мила, подай ми ръка!

Промених си живота изцяло

и не мисля, че с теб ще сгреша.

 

Да вървим по своята пътека,

тръгвай с мене… на мига.

След дъждa е слънце огряло.

Виж небето – там има дъга!

 

Ако под нея някой премине,

казват, че било на късмет.

Да побързаме, мило момиче,

на нас с теб вече е ред!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук ми харесва оптимизма ти!
  • Я кой се е завърнал-не че се познаваме но наскоро се разхождах из твоята страничка,та те чувствам близък.Хубав стих,Вальо,харесах.Поздрав от мен!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...