14.04.2011 г., 0:52

Да минем под дъгата

1.3K 0 2

Да минем под дъгата



Да започнем с теб отначало!

Хайде, мила, подай ми ръка!

Промених си живота изцяло

и не мисля, че с теб ще сгреша.

 

Да вървим по своята пътека,

тръгвай с мене… на мига.

След дъждa е слънце огряло.

Виж небето – там има дъга!

 

Ако под нея някой премине,

казват, че било на късмет.

Да побързаме, мило момиче,

на нас с теб вече е ред!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук ми харесва оптимизма ти!
  • Я кой се е завърнал-не че се познаваме но наскоро се разхождах из твоята страничка,та те чувствам близък.Хубав стих,Вальо,харесах.Поздрав от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...