14.04.2011 г., 0:52

Да минем под дъгата

1.3K 0 2

Да минем под дъгата



Да започнем с теб отначало!

Хайде, мила, подай ми ръка!

Промених си живота изцяло

и не мисля, че с теб ще сгреша.

 

Да вървим по своята пътека,

тръгвай с мене… на мига.

След дъждa е слънце огряло.

Виж небето – там има дъга!

 

Ако под нея някой премине,

казват, че било на късмет.

Да побързаме, мило момиче,

на нас с теб вече е ред!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тук ми харесва оптимизма ти!
  • Я кой се е завърнал-не че се познаваме но наскоро се разхождах из твоята страничка,та те чувствам близък.Хубав стих,Вальо,харесах.Поздрав от мен!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...