да можех
да можех да върна
обратно цифричката 23
и пак да съм на 0 -
и всичко да потръгне
в правилна посока...
... ех, Обречени мечти...
Пред мен е Прага
и замислям се за
Скока...
...
... и цигара от цигара
самичък на брега
изгарям между пръстите
си бели.
... и просто искам да умра
и никак не го искам.
Всичко е Обречено.
Разграфено и пресечено.
... а дните ми се нижат
в празно ехо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
