да можех да върна
обратно цифричката 23
и пак да съм на 0 -
и всичко да потръгне
в правилна посока...
... ех, Обречени мечти...
Пред мен е Прага
и замислям се за
Скока...
...
... и цигара от цигара
самичък на брега
изгарям между пръстите
си бели.
... и просто искам да умра
и никак не го искам.
Всичко е Обречено.
Разграфено и пресечено.
... а дните ми се нижат
в празно ехо.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
