Да намеря...
Вървях уверена, с отмерен такт,
а стъпките отекваха след мене...
Надявах се, ама и как!?
Дано по - скоро слънце да намеря.
Вървях към тебе устремено, през един тунел...
И виждах отдалече погледа ти ведър.
Разтварях сутрешния полуздрач
Дано по-скоро слънце да изгрее.
Вървях, не помня колко, как...
И бързах, ускорявах своя ход,
макар неволно. Бавно със ръка
отпращах тъмнината.
Скъсяваха се разстоянията,
които като пропаст зееха между.
Не остана много. Малко още...
И скоро ще нахлуе... светлина.
Ще мога. Ще успея, знам,
аз слънцето да пусна в нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
