Nella_gold (Нели ) Nella_gold (Нели )
3 841
Jul 24, 2008, 7:30 AM

Да намеря...

  Poetry
619 0 8

Вървях уверена, с отмерен такт,
а стъпките отекваха след мене...
Надявах се, ама и как!?
Дано по - скоро слънце да намеря.


Вървях към тебе устремено, през един тунел...
И виждах отдалече погледа ти ведър.
Разтварях сутрешния полуздрач
Дано по-скоро слънце да изгрее.


Вървях, не помня колко, как...
И бързах, ускорявах своя ход,
макар неволно. Бавно със ръка

отпращах тъмнината.


Скъсяваха се разстоянията,
които като пропаст зееха между.
Не остана много. Малко още...
И скоро ще нахлуе... светлина.

 

Ще мога. Ще успея, знам,
аз слънцето да пусна в нас.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0