Вървях уверена, с отмерен такт,
а стъпките отекваха след мене...
Надявах се, ама и как!?
Дано по - скоро слънце да намеря.
Вървях към тебе устремено, през един тунел...
И виждах отдалече погледа ти ведър.
Разтварях сутрешния полуздрач
Дано по-скоро слънце да изгрее.
Вървях, не помня колко, как...
И бързах, ускорявах своя ход,
макар неволно. Бавно със ръка
отпращах тъмнината. ...