12.03.2020 г., 22:55 ч.

Да направя и за останалите място 

  Поезия » Философска
828 0 0

С пълни шепи загребах от нежността,
и ухание дъждовно изпих до дъно,
всички лоши мисли изплисках настрана,
и събудих усмивките набързо.
По ръцете ми полепна доста от страстта,
недокоснати чувства спасявах дълго,
непознати мечти улових с мрежа начаса,
и на земята спуснах само желание мъдро.
Съумях ли, обаче да разпозная мнимата лъжа
и съдбата да предизвикам виновно,
заличих ли ненужната мъка с хитрина
и споделих ли щастията си напълно.
Научих се поне да се радвам на дребните неща,
макар да ги наблюдавах много рядко,
дали ще мога така да продължа
или ще наблюдавам само отстрани опасно.
Мисля си, докога ли ще бъде все така
и дали ще се случва все така често,
моя ли да остане само радостта
или да направя и за останалите място?

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??