12.03.2020 г., 22:55

Да направя и за останалите място

1.5K 0 0

С пълни шепи загребах от нежността,
и ухание дъждовно изпих до дъно,
всички лоши мисли изплисках настрана,
и събудих усмивките набързо.
По ръцете ми полепна доста от страстта,
недокоснати чувства спасявах дълго,
непознати мечти улових с мрежа начаса,
и на земята спуснах само желание мъдро.
Съумях ли, обаче да разпозная мнимата лъжа
и съдбата да предизвикам виновно,
заличих ли ненужната мъка с хитрина
и споделих ли щастията си напълно.
Научих се поне да се радвам на дребните неща,
макар да ги наблюдавах много рядко,
дали ще мога така да продължа
или ще наблюдавам само отстрани опасно.
Мисля си, докога ли ще бъде все така
и дали ще се случва все така често,
моя ли да остане само радостта
или да направя и за останалите място?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Произведението е включено в:

Времето се топи - истините остават

Времето се топи - истините остават
2.1K 1

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....