Mar 12, 2020, 10:55 PM

Да направя и за останалите място

1.5K 0 0

С пълни шепи загребах от нежността,
и ухание дъждовно изпих до дъно,
всички лоши мисли изплисках настрана,
и събудих усмивките набързо.
По ръцете ми полепна доста от страстта,
недокоснати чувства спасявах дълго,
непознати мечти улових с мрежа начаса,
и на земята спуснах само желание мъдро.
Съумях ли, обаче да разпозная мнимата лъжа
и съдбата да предизвикам виновно,
заличих ли ненужната мъка с хитрина
и споделих ли щастията си напълно.
Научих се поне да се радвам на дребните неща,
макар да ги наблюдавах много рядко,
дали ще мога така да продължа
или ще наблюдавам само отстрани опасно.
Мисля си, докога ли ще бъде все така
и дали ще се случва все така често,
моя ли да остане само радостта
или да направя и за останалите място?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Произведението е включено в:

Времето се топи - истините остават 🇧🇬

Времето се топи - истините остават
BGN 8.00
2.1K 1

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...