Да нараниш, за да спасиш

Да нараниш, за да спасиш

Опитах се аз душата си да изкривя,
опитах да не го нараня.

Исках аз да му помогна,

да излекува таз стихия бурна,

дето душата му погна.

Не, не бе силна мойта воля,

не можа да спаси туй,

що прекършено само веч беше.
Таз наранена душа,

где тъй несигурна бродеше,

още по-плаха пред мен стоеше.

Ала не мога аз да насиля туй,

що сърцето да почувства не желае
и никога мойта душа не е искала 

с неговата да се подиграе.
А не мога да пусна таз заблуда грозна в мен да се таи,
не заслужава той любовта,

що всеки възпява, лъжата да замени.

Заслужава той да почувства, че отсреща любовта стои,

а не лъжата нахална, че иска да я победи.
Трудно, но все пак и той, и аз напред ще продължим

и дано осъзнае, че и двамата от заблудата успяхме да се спасим.