Как ли... да нарисувам самота... в цветовете на Дъгата...
Странно е... поне така звучи... но... ще опитам...
Да започна с червено... като огнено сърце... ранено...
присвило се в пурпурно антре...
там незнайно защо... врати за него много...
чакат го да влезе... но страх голям го е сковало... и немее...
Ще поставя жълто... като слънчев лъч...
от който мъничко сме ослепели...
но пък помъдрели...
за красивото и ценното в живота..
.
После мъничко оранж... като цвета на есен... ...