Да не би да е заспал?
Вчера, както си седях -
в книгата се бях зачела.
Рязко скочих, онемях -
мисъл странна ме обзе...
Абе, мисля, да не би
тоя дето все го чакам,
чак през девет планини
тук при мене да довтаса...
сън дълбок да е заспал?
Няма кой да го събуди,
джапанки да му обуе,
да го срита силно с крак,
че до мен да хвръкне чак…
Та разтърках си ръцете -
сключих ги в молитвен знак
И погледнах към небето:
"Събуди се бе юнак!
Колко още ще те чакам?
Заболя ме чак гърбът
да лежа и да оплаквам
тежичката си съдба…
Айде мятай няк'ва дреха
и без дрехи да си - нищо,
донеси ми три цветенца,
че на пролет да мирише.
Другото ще е от мен -
ще ти сготвя нещо вкусно,
вярвяй ми, че ден със мен
няма да ти бъде скучно...”
В молеща се поза чаках,
трябва час да е било.
Осъзнах се и проплаках
във самотното легло:
“Айде, айде - толкоз стига -
ще заспивам вече аз
лика ще сме си прилика
със заспалия юнак!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
🌹
