11.12.2014 г., 17:52

Да не бях

801 0 1

тая нощ
те сънувах
и никак
не исках
да се будя
със изгрева.

защото
видях
себе си там
и тебе,
обичан от
друга.

и всичко,
което
отричах
да бъде,
се случи
в проклетия сън.

всяко дихание
в
новото
утро
е за мен
една малка смърт.

да не бях
се събуждала,
да не бях
те сънувала
и никога
да не бях
те обичала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И, когато се разсъниш от съня, остава само и единствено свитото сърце и почти задушаващата болка!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...