тая нощ
те сънувах
и никак
не исках
да се будя
със изгрева.
защото
видях
себе си там
и тебе,
обичан от
друга.
и всичко,
което
отричах
да бъде,
се случи
в проклетия сън.
всяко дихание
в
новото
утро
е за мен
една малка смърт.
да не бях
се събуждала,
да не бях
те сънувала
и никога
да не бях
те обичала.
© Или Дадарова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
