тая нощ
те сънувах
и никак
не исках
да се будя
със изгрева.
защото
видях
себе си там
и тебе,
обичан от
друга.
и всичко,
което
отричах
да бъде,
се случи
в проклетия сън.
всяко дихание
в
новото
утро
е за мен
една малка смърт.
да не бях
се събуждала,
да не бях
те сънувала
и никога
да не бях
те обичала.
© Или Дадарова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
