Dec 11, 2014, 5:52 PM

Да не бях

Poetry

802 0 1

тая нощ
те сънувах
и никак
не исках
да се будя
със изгрева.

защото
видях
себе си там
и тебе,
обичан от
друга.

и всичко,
което
отричах
да бъде,
се случи
в проклетия сън.

всяко дихание
в
новото
утро
е за мен
една малка смърт.

да не бях
се събуждала,
да не бях
те сънувала
и никога
да не бях
те обичала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krasaveca (Васил)

И, когато се разсъниш от съня, остава само и единствено свитото сърце и почти задушаващата болка!

2014-12-11T22:01:03+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0