Да не бях писала нищо...
"Най-голям шум при сблъскване
предизвикват празните мисли."
Аристотел
"Мразя те - обичам те!"
Белият лист, който вчера изписах,
белият лист, който хвърлих в краката си,
странно! изчезна - някъде скри се,
търся го - чак заболя ме главата.
Белият лист - бял да беше останал -
или пък всичко да бях изгорила!
Кой ме накара писалка да хвана -
в лаптопа просто бих го изтрила?
Белият лист вдън земята изчезна -
бяло поле в изглупелия мозък!
Търся на пода в чупка болезнена -
с мокри очи и лице като восък...
Хлопна вратата. В смешната поза
кой е - не виждам, но знам - и не питам.
Бавно към мене протягаш три рози,
в листа (де писах, че мразя те) свити.
© Венета Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Светлана...Всъщностстихът сам се написа - истината беше такава, каквато съм я описала
)Поздрави! -
По-добре, че си писала, хубаво пишеш, красиво!!!
-
Всичко е добре, когато свършва добре, нали?) Поздрави, Жанет! Благодаря, че се отби!
-
Финалът ме изненада Топъл.
-
Благодаря, Пламена!Поздрави!
Ани, здравей! Много се радвам, че си тук и че ти харесва моята любовна закачка Благодаря ти за хубавите думи! -
Благодаря, Таня! Всъщност картините са две - и двете с котки - влюбени, разярени и непримирими, всеки със своята правда.Поздрави!
-
Хубав стих!
Поздравления! -
Да си призная, очаквах да си прикачила и картина! Възхищавам се на художническото ти майсторство, но и това ти стихотворение е великолепно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
