28.09.2014 г., 21:06

Да не бях писала нищо...

673 0 8


"Най-голям шум при сблъскване
предизвикват празните мисли."
                                Аристотел



"Мразя те - обичам те!"



Белият лист, който вчера изписах,
белият лист, който хвърлих в краката си,
странно! изчезна - някъде скри се,
търся го - чак заболя ме главата.


Белият лист - бял да беше останал -
или пък всичко да бях изгорила!
Кой ме накара писалка да хвана -
в лаптопа просто бих го изтрила?

Белият лист  вдън земята изчезна -
бяло поле в изглупелия мозък!
Търся на пода в чупка болезнена -
с мокри очи и лице като восък...

Хлопна вратата. В смешната поза
кой е - не виждам, но знам - и не питам.
Бавно към мене протягаш три рози,
в  листа (де писах, че мразя те) свити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Светлана...Всъщностстихът сам се написа - истината беше такава, каквато съм я описала)Поздрави!
  • По-добре, че си писала, хубаво пишеш, красиво!!!
  • Всичко е добре, когато свършва добре, нали?) Поздрави, Жанет! Благодаря, че се отби!
  • Финалът ме изненада Топъл.
  • Благодаря, Пламена!Поздрави!
    Ани, здравей! Много се радвам, че си тук и че ти харесва моята любовна закачка Благодаря ти за хубавите думи!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...