19.08.2005 г., 9:52

Да не останеш сам

1.2K 0 2

Не знаеш ли какво от живота ти искаш,

Нямаш ли нужда да погледнеш с любов,

Друга душа, с която можеш да тичаш

От реалност към сън, наречен живот?

 

Не искаш ли като напред ти поглеждаш,

Да виждаш красиви и нежни очи,

Да можеш без страх в тях да се оглеждаш,

Да се харесваш сега и преди?

 

Нима не усещаш голямата нужда

Редом с теб някой да продължи,

Да усещаш душа, която не е чужда

За твойто сърце и твойте очи?

 

Няма защо да се чудиш защо е така

Ти знаеш това, което и аз знам –

В този живот имаме цел и тя е една,

Каквото и да се случи да не останеш сам...

 

 

 

19.08.2005

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много. Нещо напоследък ме е споходила музата, надявам се стиховете да стават по-добри, защото в началото не бях доволна, а пък нещо все напира да ги пиша. Радвам се много, че ви харесват! Поздрави!
  • хм, много красива идея и съм сигурна, че ако още малко поработиш над ритъма и думите, стихотворението ти ще стане още по-красиво. Успех

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...