Да не виждам, да не съм
1.1K
0
0
Да си изкривя чертите,
цялата нарязана и вдлъбната,
отнел си ми и името
и кожата ми смъкна от лицето.
Аз съм никоя
и ничия,
но всякаква.
Пропукана и чужда
на самата себе си.
Устните ми, разкривени
в гримасата на гноен ужас,
целуват и говорят за красиво.
Не са ми нужни и ги цапам
с лицемерие и малко грим
и очи не са ми нужни,
взимай ги - без тях
да съм човек наполовина.
Моля те, вземи ми мислите
и спомените от кошмари,
и гледките на вкиснат смисъл!
Да не виждам ужаса.
Да не срещам твоя поглед.
Да не чувствам кривите ви мисли.
Да не виждам, да не съм.
И никоя.
И ничия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
