Да си изкривя чертите,

цялата нарязана и вдлъбната,

отнел си ми и името

и кожата ми смъкна от лицето.

Аз съм никоя

и ничия,

но всякаква.

Пропукана и чужда 

на самата себе си.

Устните ми, разкривени

в гримасата на гноен ужас,

целуват и говорят за красиво.

Не са ми нужни и ги цапам

с лицемерие и малко грим

и очи не са ми нужни,

взимай ги - без тях

да съм човек наполовина.

Моля те, вземи ми мислите

и спомените от кошмари,

и гледките на вкиснат смисъл!

Да не виждам ужаса.

Да не срещам твоя поглед.

Да не чувствам кривите ви мисли.

Да не виждам, да не съм.

И никоя.

И ничия.