Знам един човек - той е моят лек!
Знам едно име, но спомена ли го - плаче ми се!
Знам едни очи - аз съм техен роб!
Знам, че ги обичам, знам, че е до гроб!
Знам една душа - вечно празна е!
Знам, че ме преследва и е слята с мен!
Знам едни ръце, те студени са.
Но мен докоснат ли - парят ме!
Знам едни коси - разпилени все.
Толкова небрежни - любими са за мен!
Знам едно тяло - то побърква ме!
Знам, че щом се слеем, съм като във плен!
Знам един глас - омагьосва ме!
Знам, че щом го чуя, помня всяка реч!
Знам едно сърце - болка то не знае!
Знам,ч е го обичам завинаги и днес!
Знам за мъката, знам и за щастието си.
Знам, че най-боли да обичаш и да страдаш!
© Гергана Георгиева Всички права запазени