да олицетвориш събуждане...
1K
1
0
блу
в мъглявина от мрак
опустял пропуква земята
реките пресъхват
а тревата каменна само е
сянка
от тъга по стените която
тягостно
вали
блу
незабелязано спи
под заровени спомени
шепнещо минало
а земята залива под слънчеви
или може би
сини дни
в недочакани думи
на забравена вече
жена
блу
поглъща вода
и говори
с всяка капка кънтяща
в дъжда
и разпитва
за коридорите в себе си скрит
забулен от тайни на дълбоката
тишина
блу
дълго слуша
и слива се в шум
за всяка нова и истинска
синя река
щом прелива в изгрева
от събудената си за
начало
душа
замъкът блу
е отворен тъмен и тих
и се радва
на полъха
с онази прегръщаща
нежност
и проникваща
топлина
събуждаща го отново
с нечие докосване
и нови мечти
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Блу Всички права запазени
