да олицетвориш събуждане...

31.12.2008 г., 23:02 ч.

Поезия » Друга

737 1 0

блу
в мъглявина от мрак
опустял пропуква земята
реките пресъхват
а тревата каменна само е
сянка
от тъга по стените която
тягостно
вали

блу
незабелязано спи
под заровени спомени
шепнещо минало
а земята залива под слънчеви
или може би
сини дни
в недочакани думи
на забравена вече
жена

блу
поглъща вода
и говори
с всяка капка кънтяща
в дъжда
и разпитва
за коридорите в себе си скрит
забулен от тайни на дълбоката
тишина

блу
дълго слуша
и слива се в шум
за всяка нова и истинска
синя река
щом прелива в изгрева
от събудената си за
начало
душа

замъкът блу

е отворен тъмен и тих
и се радва
на полъха
с онази прегръщаща
нежност
и проникваща
топлина
събуждаща го отново
с нечие докосване
и нови мечти

Авторът е забранил гласуването.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.