Да отворим сърцата си
Да отворим сърцата си
Домът красив е! Сигурно е нов.
Деца играят весело на двора.
Не осъзнават, че животът е суров,
а аз гледам и се чудя що да сторя.
Съзряха ме и впуснаха се всички.
Всяко ме дърпа: "Поиграй със мен!"
Блестяха с радост техните очички...
Прекарах с тях аз целия си ден.
А вечерта, когато на раздяла
сбогувах се с тез ангели мънички,
едно желание във мен роди се -
да осиновя дете. Но кое от всички?
Те всичките са толкова красиви,
добри, невинни, весели деца...
За да растат усмихнати, щастливи -
Да отворим за тях нашите сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
