3.07.2010 г., 10:21

Да пием за нас

683 0 0

Не мога да  разбера как раняваш ме и в

същото време омайваш ме.

Срутваш целия ми свят, но пак те викам аз.

Искам да те мразя, но ти си като някаква зараза.

 

Да пием за тебе, ти ме караш да пропадам

и само с усмивка вече се изправям.

Да пием за мене, глупачката, която ти вярва

на лъжите и в мрак превръща си дните.

Да пием за нас, които се желаем и в миг

не можем да се траем.

 

Защо ми пречиш да живея и всеки ден от

любов да грея. Аз вярвам в любовта и знам, че

за нас свършила е тя. Ти се постара, не ме вини

и в името на любовта не ме съди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Щенгелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...