Да помълчим на две кафета
ДА ПОМЪЛЧИМ НА ДВЕ КАФЕТА
... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз,
с дистанционното в ръка въртя се цяла нощ в леглото,
или в тавата – алпака, забърквам с моркови rizzotto,
пека го – и го дъвча сам! – пак сам, паниците си мия,
и в ледения мой вигвам не тегли зимната бурия,
дори вдовицата разбра – съседката ми – баба Дора,
защо простирам и пера самин прането си на двора,
ела – ми вика, някой ден, ще запека и малък щрудел,
ще ида! – ако спре по мен да лае белият ѝ пудел,
навярно тъжен и нелеп изглежда отстрани поетът? –
а колко, мила, искам с теб да помълчим на две кафета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
