Jan 8, 2023, 5:28 PM

Да помълчим на две кафета 

  Poetry » Love
793 4 4

ДА ПОМЪЛЧИМ НА ДВЕ КАФЕТА

 

... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз,
с дистанционното в ръка въртя се цяла нощ в леглото,
или в тавата – алпака, забърквам с моркови rizzotto,
пека го – и го дъвча сам! – пак сам, паниците си мия,

 

и в ледения мой вигвам не тегли зимната бурия,
дори вдовицата разбра – съседката ми – баба Дора,
защо простирам и пера самин прането си на двора,
ела – ми вика, някой ден, ще запека и малък щрудел,
ще ида! – ако спре по мен да лае белият ѝ пудел,
навярно тъжен и нелеп изглежда отстрани поетът? –
а колко, мила, искам с теб да помълчим на две кафета.

 

 

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Макар и леко тъжно, някак ме усмихна
    Мълчанието понякога ражда най-силните връзки.
    Поздрави!
  • Обаче не се сдържам да те поздравя с номинирането ти с ЯВОРОВАТА ПОЕТИЧНА НАГРАДА, Валери - трима се оказахте достойни за тази номинация - ти, Борис Христов и Румен Денев.
    Чест е за мен да си мой приятел и наставник.
  • Голям си!
  • Прекрасно!
Random works
: ??:??