Да посееш изгрев
ДА ПОСЕЕШ ИЗГРЕВ
Върхове от неказани думи,
падини от нечути желания.
А над тях този изгревнорумен
ден, притаяващ дихания.
Някой къса злорадо смисъла
в броеницата на мечтите.
Не навеждай тъжни ириси,
ако твоята цел са звездите.
А тръгни след сълзи неизречени
по най-стръмното на душата.
Ще те спъват и завист, и вечност,
ще искат да те разклатят.
Посей своя изгрев. С доброто
и завист, и гняв се събличат.
Така ще докажеш, че злото
не е синоним на обичане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
