Да поскитаме заедно в тишината…
Отново скитаме.
И пак се срещаме
на онзи бряг забравен,
а всъщност толкова познат...
Така сме чужди - като никога
и близки, както винаги...
Толкова истински...
Без значение колко измамни...
Тишината говори,
че сме си липсвали...
Нищо, че чувствата са прохладни.
Прегърни ме!
Да забравим за мрака, студа и тъгата...
Да поскитаме заедно в тишината...
Еми
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
