30.12.2018 г., 20:37  

Да поспим... и простим

562 3 6

........

Няма как да узнаеш,
че  съм още във теб,
като бяла магия,
като огнен си скреж.

Тихо в тебе живея,
и макар да крещиш,
и макар да отричаш,
и макар да болиш,

превърни ме от грешка,
от урок непростим,
даже с лека насмешка,
в черно-бял свиден филм,

в който пак ще съм твоя-
нежно-звездна мечта,
сбрала с обич покоя
на безбрежна река.

Позволи си да вярваш,
че е в теб любовта,
че отново ще случиш
с тези десет числа.

Да, живот си ти кратък- 
безпричинно раним...
Лека нощ, моя слабост,
да поспим... и простим!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив, докосващ стих! Поздрави, Таничка!
  • Това е силата на любовта,всяка грешка може да прости,да ти предаде различна форма,дори да те направи по-мек и от глина!Хареса ми!Спорна Нова година!
  • Отиват ти такива стихове...
  • Благодаря ви! Весело посрещане на новата 2019 г. от мен!
  • Чудесно стихотворение,Таня,нежно и зовящо!Дано се сбъдне желанието ти!
    Весело посрещане на Новата година!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...