Да поспим... и простим
........
Няма как да узнаеш,
че съм още във теб,
като бяла магия,
като огнен си скреж.
Тихо в тебе живея,
и макар да крещиш,
и макар да отричаш,
и макар да болиш,
превърни ме от грешка,
от урок непростим,
даже с лека насмешка,
в черно-бял свиден филм,
в който пак ще съм твоя-
нежно-звездна мечта,
сбрала с обич покоя
на безбрежна река.
Позволи си да вярваш,
че е в теб любовта,
че отново ще случиш
с тези десет числа.
Да, живот си ти кратък-
безпричинно раним...
Лека нощ, моя слабост,
да поспим... и простим!
© Таня Мезева All rights reserved.
