22.02.2014 г., 20:24

Да поставиш началото

826 0 0

Отпрашваш след като си откраднал целувка.
Имаш късмет и се скриваш зад някаква будка.
Но все пак събираш смелост и на другия ден,
чувстваш се силен и дори малко променен.
Изливаш чувствата си така таени с години,
целувката била е порив "Извинявай, прости ми".
Ала разбираш, че за нея жадувала е била и тя също,
че си го направил, преди да е прекалено късно.

Първото "Обичам те" чуваш изречено гласно,
прозвучава ти някак си разрушително сластно.
Запечатвате миговете в любими мелодии,
за да си спомняте след време за нещата,
които като млади сте сторили.
Като топлото сдобряване след първата свада
и безсънните нощи, когато е болна и страда.

Но нека историята ви не свърши дотук,
превъзмогвайте времето заедно, дори и напук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...