Feb 22, 2014, 8:24 PM

Да поставиш началото

  Poetry » Love
824 0 0

Отпрашваш след като си откраднал целувка.
Имаш късмет и се скриваш зад някаква будка.
Но все пак събираш смелост и на другия ден,
чувстваш се силен и дори малко променен.
Изливаш чувствата си така таени с години,
целувката била е порив "Извинявай, прости ми".
Ала разбираш, че за нея жадувала е била и тя също,
че си го направил, преди да е прекалено късно.

Първото "Обичам те" чуваш изречено гласно,
прозвучава ти някак си разрушително сластно.
Запечатвате миговете в любими мелодии,
за да си спомняте след време за нещата,
които като млади сте сторили.
Като топлото сдобряване след първата свада
и безсънните нощи, когато е болна и страда.

Но нека историята ви не свърши дотук,
превъзмогвайте времето заедно, дори и напук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Ламбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...