Feb 22, 2014, 8:24 PM

Да поставиш началото

  Poetry » Love
817 0 0

Отпрашваш след като си откраднал целувка.
Имаш късмет и се скриваш зад някаква будка.
Но все пак събираш смелост и на другия ден,
чувстваш се силен и дори малко променен.
Изливаш чувствата си така таени с години,
целувката била е порив "Извинявай, прости ми".
Ала разбираш, че за нея жадувала е била и тя също,
че си го направил, преди да е прекалено късно.

Първото "Обичам те" чуваш изречено гласно,
прозвучава ти някак си разрушително сластно.
Запечатвате миговете в любими мелодии,
за да си спомняте след време за нещата,
които като млади сте сторили.
Като топлото сдобряване след първата свада
и безсънните нощи, когато е болна и страда.

Но нека историята ви не свърши дотук,
превъзмогвайте времето заедно, дори и напук.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Ламбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...