Да повярваш...
Да повярваш, значи ли да заблуждаваш
твоя вътрешен комплекс,
който непрестанно утвърждава -
истината пие се на екс.
Да повярваш, значи ли да можеш
по подобен начин да спестиш
някому студено ложе
или слеповерна мания-престиж...
Да повярваш, значи ли да станеш
същия като отсрещното лице,
да си сигурен, че с лековерност
стискате пореден път ръце...
Да повярваш, значи ли съмнения
да те гонят на щафетни начала,
да не намираш изход в разномнения,
очаквайки да те срази беда.
Да повярваш, може би изкуство е,
което лесно се забравя.
В лъжи, сервирани с вкус,
неспирно своята увереност аз давя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
