Да прегърнем мига!
Породено от размисли след прочита на "Животът ли?!" на Napolitano
Животът ни е наниз от дихания
и пъстрота от много грешки,
копнежи мили и мечтания,
спохождащи ни на прибежки...
И честичко боим се в нощите
да не замръзнем от студа,
и ровиме на баба в нощвите,
и топлим се от спомени в съня...
Животът ни е странна плетеница
от ярки краски и трънак.
Душите ни пък като броеница
отмерват радост и тъга...
Преследваме мечти и идеали,
забързани във делника летим,
и все по-рядко Коледари
ни навестяват в декемврийски дни...
И без да се усетим, лудо,
прехвърлили сме ние петдесет,
очакваме да стане чудо
и пак да сме на двадесет, но не...
Животът ни е пъстър и „нетраен",
но рядко сещаме се за това.
Затуй да спреме да нехаем,
а да прегърнеме мига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
