Идеята възникна от
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=287861
Благодаря!
Да пуснем Есента при себе си
и някак си да се смирим.
От сложните житейски ребуси
за миг да се отдалечим.
За да помахаме на Ятото,
поело пътя си на Юг,
да се простим отново с Лятото,
оставайки самотни тук.
За да поплачем за Листата,
постлали пътя ни сега.
Да поговорим кротко с Вятъра,
довеял есенна тъга.
Да пуснем Есента в дома си –
да я посрещнем с топлота.
Макар че тайничко в съня си
ще питаме за Пролетта.
© Нина Чилиянска Всички права запазени