Да пуснем котва
Погледни, мили мой, погледни:
малка чайка с морето лудува,
с човка вниква в недрата, нали,
а морето от страст се вълнува!
Погледни, мили мой, погледни!
Втъкнах морска звезда в мойта плитка.
По- красива съм с нея, нали?
Виж, вълничка ме мами и плиска!
Приласкай ме, любими и ти!
Не допускай мигът да изчезне,
вместо с вино, с любов се опий…
Виж – морето по чайката чезне!
Във цветенце пчеличка жужи;
палав облак се гушва във локва,
а нима ще е трудно, кажи –
ние вече да хвърлиме котва!
Автор: В. Н. Литатру
България, София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени
