ДА СЕ ЛЮБИМ И БОГ ДА НИ ГЛЕДА
... някой ден ще се случи това, и надежда добра ме изпълва –
в полудялата росна трева да се върнеш при мене на хълма,
сред безкрайните птичи ята да си моята птица във полет,
да ме върнеш за миг в пролетта, в отлетялата някъде пролет,
да съм слънчице твое и дъжд, и – дъга след дъжда, да се рейна,
да те гледам, защото съм мъж – теб, за обич Жена! – ненадейна,
и над твоето снопче коси да ти вихря безмълвни Вселени! –
Бог светулките даже гаси, щом те види да грееш край мене,
цял живот си мечтая това! – и го рекох във няколко реда –
в полудялата росна трева да се любим – и Бог да ни гледа!