Да се обичаме все още не е късно
Косите ти ще побелеят, мили,
а буйният ти нрав ще стане благ.
Тогава няма да ревнуваш вече.
Старица аз, ти - старец белобрад.
Косите ми ще побелеят, мили,
навярно ще треперят дланите.
Ще отънеят устните любими.
На пръсти ще броим годините.
Дали ще помним всичките пътеки,
приканвали нозете ни на път,
и там, в артритните болежки,
въздишките ни ще ли се стопят?
И все така ли във съня си даже,
ще ме целуваш, като първи път,
аз дланите ти все така ще търся,
да ме помилват нежно със любов?
Навън се сипе сняг и е студено.
А в нас огнището все още грей.
Да се обичаме все още не е късно!
Не ме ревнувай, а със мен запей!
Онази, нашата песен не изпята,
която пазиме за трудни времена.
За принца и принцесата, когато
с целувката пробуждат любовта.
а буйният ти нрав ще стане благ.
Тогава няма да ревнуваш вече.
Старица аз, ти - старец белобрад.
Косите ми ще побелеят, мили,
навярно ще треперят дланите.
Ще отънеят устните любими.
На пръсти ще броим годините.
Дали ще помним всичките пътеки,
приканвали нозете ни на път,
и там, в артритните болежки,
въздишките ни ще ли се стопят?
И все така ли във съня си даже,
ще ме целуваш, като първи път,
аз дланите ти все така ще търся,
да ме помилват нежно със любов?
Навън се сипе сняг и е студено.
А в нас огнището все още грей.
Да се обичаме все още не е късно!
Не ме ревнувай, а със мен запей!
Онази, нашата песен не изпята,
която пазиме за трудни времена.
За принца и принцесата, когато
с целувката пробуждат любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
