Да се помолим ли...?
Една земя, потънала в мълчание,
в очакване на свойта независимост,
изпратила децата си в изгнание,
е коленичила в покорство хрисимо...
Така ли ще дочака ренесанса
и своето тъй искано прераждане...?
Днес тя е Дон Кихот и Санчо Панса,
превърнати в обезверени граждани...
Удýшена от медии подкупени,
от политици и месии луди,
България, като дете нацупено
очаква да се случи сякаш чудо...
Отвърнала е поглед от портретите
на своите герои – със пищовите,
и не чете словата на поетите,
които с думи чупеха оковите...
Българийо, защо си коленичила?
Портретите от теб очи отвръщат!
Земя такава … ти за тях си ничия!
и затова със укор гръб обръщат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
