19.03.2018 г., 11:05 ч.

Да се родиш човек 

  Поезия » Философска
262 0 0

ДА СЕ РОДИШ ЧОВЕК

 

С очи към багрите  на летен залез,
изпращам си изгубения Ден.
Потъващ във рубинените зали...
От туй   и днес съм възхитен.

 

Във тези мигове едни и същи,
аз все откривам нови светове,
които все във детството ме връщат
и тяхната омая ме зове!

 

Аз в тези мигове разбирам има
неземна красота и в този век,
когато електрониката взима,
романтика от стария човек!

 

Че в тези мигове си заслужава,
на този свят да си роден човек
и тази красота ти сили дава
тъй както е било от памтивек!
 23.06. 1975г.София

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??