Да се родиш човек
422
0
0
ДА СЕ РОДИШ ЧОВЕК
С очи към багрите на летен залез,
изпращам си изгубения Ден.
Потъващ във рубинените зали...
От туй и днес съм възхитен.
Във тези мигове едни и същи,
аз все откривам нови светове,
които все във детството ме връщат
и тяхната омая ме зове!
Аз в тези мигове разбирам има
неземна красота и в този век,
когато електрониката взима,
романтика от стария човек!
Че в тези мигове си заслужава,
на този свят да си роден човек
и тази красота ти сили дава
тъй както е било от памтивек!
23.06. 1975г.София
© Христо Славов All rights reserved.
