Искам да заспя така -
отпуснал се на голото ти рамо,
сгушил се в копринената ти коса,
и спокойствието да откривам тамо.
А ти със пеперудени клепачи,
да навяваш любовта като ветрец,
по лице ми, маргаритки да закачаш,
с устни да изпълваш ги с прашец.
Сетне с пръсти да ги галиш,
колкото се може по-вълшебно,
да разстилаш по очите ми заспали,
цялото си щастие, неземно.
А усмивката, пропъждаща съня ми,
кога към тебе се протегне,
да покриеш ме със белите си длани,
и там, в прегръдките ти да се сбъдна.
© Деян Димитров Всички права запазени