Да се влюбим посред зима...
Да се влюбим посред зима
в монотонния ритъм на големия град.
Сякаш топлина във вятъра винаги има,
една нежност, убила безкрайния хлад!...
В очите ти искряха две сребърни звезди,
навяни тук от други светове.
Прегърна ме и мислено ми каза:
"Ще стопя в сърцето ти онези ледове!..."
Не знам защо, но исках да ти вярвам
и просто тръгнах с теб...
Врати залостени в душата ти открехвам
и бавно се изгубвам в теб!...
Да се влюбим посред зима
в монотонния ритъм на големия град.
Сякаш магия във вятъра винаги има,
една нежност, убила безкрайния хлад!...
04.12.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
