Да се влюбим посред зима...
Да се влюбим посред зима
в монотонния ритъм на големия град.
Сякаш топлина във вятъра винаги има,
една нежност, убила безкрайния хлад!...
В очите ти искряха две сребърни звезди,
навяни тук от други светове.
Прегърна ме и мислено ми каза:
"Ще стопя в сърцето ти онези ледове!..."
Не знам защо, но исках да ти вярвам
и просто тръгнах с теб...
Врати залостени в душата ти открехвам
и бавно се изгубвам в теб!...
Да се влюбим посред зима
в монотонния ритъм на големия град.
Сякаш магия във вятъра винаги има,
една нежност, убила безкрайния хлад!...
04.12.2012г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Стойчева Все права защищены
