Да се погледна отново през очите ти.
Да потъна в дълбокия син океан.
Държаща ръката ти здраво,
и пръстите вплетени в едно цяло.
Сърцето да бие в ритъм очестен, както преди.
Жаравата тлее,но ето вече пламти.
Огънят бушува в наще сърца,като буря преижда и остава така.
Времето спира някак за миг, ето отново е вчера и отново си тук.
© Женя Германова Всички права запазени