7.04.2009 г., 21:22

Да се вземем... на сериозно...

1.2K 0 10

Изкарал ми Горин говеда,

Гориня - момък делия,

в туй ми ти равну полье,

равну полье ку типсия.

Да рупат тривуту зелену,

млеконадой да има.

Връти Горин остену,

акъло на мумите зима.

Ут портите дворови, широки,

Павлета, млада невеста,

с очи, ку кладенци длибоки,

подир него гледа - несвеста.

Кога тейко и се бе запънал,

на Горин, за жину я не даде,

она пристануша отиде,

и за чужбинско съ отправия!

Тогай хабер, тежок дòйде,

ут чичото Горинов, Дон Джулано,

да се фачат у рабуту, да се не помайват,

оти Италянската земля от рано,

треска я тресло, та се разлюляла,

ногу е жертви земала.

Три града сус тривуту сравнила,

деца, сираци оставила,

майчини сълзи, на реки потекли,

от целио свет в помощ се стекли.

Ногу се работа задала,

не е шега туй, а земетръсна хала!

Они са двамцата свикнале,

да се гушкат и лигават,

в Италия работа сакат,

пари за гледане не дават!

Да си седат с Горин у Цръвулци,

да се с тейкото сдобряват,

мънечки цръвулчета да отгледат

и корено си да не забоварат.

Запретная младите рукави,

дом нов издигная

и на Господа се молат

бедствия природни да не дава.

Горин ми говеда подкарва,

Павлета, мутики нарами,

лебо да се изкарва,

либов беше, съга е работа,

дом се гледа, нема измама.

 

След земетръсен 07.04.2009г.

211 жертви , днес 19.05h -да помълчим...

Италия - Абруццо

 

П.П. Снимков материал към поемката пристигна днес в редакцията директно от Цървулци и ще бъде публикуван в раздел фотография - утре!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...