Видях го аз в една вечер дъждовна.
С черен шлифер и червен чадър.
Той беше тих, а осанката му злобна.
Но май не беше лош, беше си добър.
И влезе той с тиха стъпка, чадъра захвърли настрана.
Вдигна погледа злокобен, и в бара настъпи тишина.
Пристъпи той към маса, самотна като излъгана жена.
Поръча си голямо уиски, и заслуша песента.
Тя беше тъжна, мрачна, и в нея той се припозна.
След миг премести поглед... и май разчете моята душа.
Погледна втренчено... изпепеляващо дори.
За миг и аз погледнах... край! Изгубих се в черните очи.
А колко хубав беше... същински Дявол, но с ангелски крила.
Дяволито се усмихна... и огледа безпардонно моята коса.
Тя беше черна... права, и желаеща да я докоснат неговите две ръце.
Да ме докосват цялата ... чак до края на моите нозе.
Фантазиите заиграха в моята глава, неконтролируеми и страстни.
Не спирах да го гледам в очите... та те бяха толкова прекрасни.
Опомних се, когато го видях от стола си да става.
Движеше се бавно, с цялата си мъжественост и слава.
Точно като Дявол прониза и изгори моето сърце.
 Бях готова и в Ада да отида, само да съм в тези две ръце.
Той се приближи, до мен застана и дари ме с усмивка.
"Познаваме ли се" попита ме.. а аз мислех само за целувката му пивка.
Наведе се, докосна ме и каза " Искаш ли да бъдеш моя? ".
А аз с усмивка му отвърнах " Отведи ме, само с теб намерих аз покоя! ".