31.10.2006 г., 10:41 ч.

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ 

  Поезия
687 0 9
Сблъсък
и се дави тъмнината
неистова дълбока в моята глава.
Отнесена
пътувам
за някъде,
но този път болезнено сама.
В очите ми е бяло,
много бяло
и не чувствам парещата болка,
а край мене хора
изплашени,
разплакани,
надвесили се като облак.
Оплакват ме,
защото мислят,че си тръгвам,
но,не!Аз съм твърде млада за това.
И бялото за миг
в очите ми изчезва.
Събуждам се.
Как сладко е да се завърнеш
от смъртта.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??