byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
Oct 31, 2006, 10:41 AM

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ 

  Poetry
690 0 9
Сблъсък
и се дави тъмнината
неистова дълбока в моята глава.
Отнесена
пътувам
за някъде,
но този път болезнено сама.
В очите ми е бяло,
много бяло
и не чувствам парещата болка,
а край мене хора
изплашени,
разплакани,
надвесили се като облак.
Оплакват ме,
защото мислят,че си тръгвам,
но,не!Аз съм твърде млада за това.
И бялото за миг
в очите ми изчезва.
Събуждам се.
Как сладко е да се завърнеш
от смъртта.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??