ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ
Сблъсък
и се дави тъмнината
неистова дълбока в моята глава.
Отнесена
пътувам
за някъде,
но този път болезнено сама.
В очите ми е бяло,
много бяло
и не чувствам парещата болка,
а край мене хора
изплашени,
разплакани,
надвесили се като облак.
Оплакват ме,
защото мислят,че си тръгвам,
но,не!Аз съм твърде млада за това.
И бялото за миг
в очите ми изчезва.
Събуждам се.
Как сладко е да се завърнеш
от смъртта.
и се дави тъмнината
неистова дълбока в моята глава.
Отнесена
пътувам
за някъде,
но този път болезнено сама.
В очите ми е бяло,
много бяло
и не чувствам парещата болка,
а край мене хора
изплашени,
разплакани,
надвесили се като облак.
Оплакват ме,
защото мислят,че си тръгвам,
но,не!Аз съм твърде млада за това.
И бялото за миг
в очите ми изчезва.
Събуждам се.
Как сладко е да се завърнеш
от смъртта.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
