23.10.2009 г., 23:41 ч.
Да се завърнеш...
Отпивам бавно глътките умора,
а някъде пред мен е силует,
от дъжд и облаци издялан -
ухае сладко в орхидеята на спомена.
Отпивам, ала тъгата ми не свършва,
под камък спи като змия,
захапала опашката си яростно
и в нескончаем кръг превърнала душата ми.
И тръгвам по безлюдните си улици,
с надеждата дъждът да ме погали –
до кости мокра, да мога да се върна
в дома, във който под стряхата е свито
сърцето ми – като в гнездо на птица.
25.08.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно е! Поздрав
-
орхидеята на спомена...
Имаш орхидея, пази я, безценна е! Поздрав -
В домът във който
под стряхата е свито сърцето ми.
Този израз ме върна във един дом, под една стряха, където битува моето
сърце! Много ми хареса твоят стих. поздрав! -
!*
-
Харесах!Поздрав!
-
Тя, тъгата, май никога не свършва...
-
...и пълен е кръгът край мен със болка.
Отвъд чертата,казват е живота.
Познавах ли го?Спомена догонвам.
Настигам го до слънчево дърво.
Върху кората - мравка.И росата,
събрала светлината на деня блещука...
С обич! -
Изключително образен и разтърсващ стих. Прочетох и все още виждам сърцето ти... Поздрави и от мен, Веси!
-
"Отпивам бавно глътките умора"...
Чудесно казано. Хареса ми.
Поздрави! -
Поздрав с обич!
-
Истинските неща са закодирани...и в това е красотата,опита да се докоснеш,самото търсене...Благодаря ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
