Oct 23, 2009, 11:41 PM

Да се завърнеш...

Poetry

948 0 11

Отпивам бавно глътките умора,
а някъде пред мен е силует,
от дъжд и облаци издялан -
ухае сладко в орхидеята на спомена.

Отпивам, ала тъгата ми не свършва,

под камък спи като змия,

захапала опашката си яростно

и в нескончаем кръг превърнала душата ми.

И тръгвам по безлюдните си улици,

с надеждата дъждът да ме погали –

до кости мокра, да мога да се върна

в дома, във който под стряхата е свито

сърцето ми – като в гнездо на птица.

25.08.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slanchice (Любов)

Прекрасно е! Поздрав

2009-11-22T22:24:37+02:00
BlueRay (Ре)

орхидеята на спомена...
Имаш орхидея, пази я, безценна е! Поздрав

2009-10-24T16:10:08+03:00
kina (Ракина Радева)

В домът във който
под стряхата е свито сърцето ми.

Този израз ме върна във един дом, под една стряха, където битува моето
сърце! Много ми хареса твоят стих. поздрав!

2009-10-24T10:29:58+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

!*

2009-10-24T10:10:34+03:00
Маргарита (Маргарита Георгиева)

Харесах!Поздрав!

2009-10-24T09:33:39+03:00