След думите остава само спомен.
След спомена остава само прах.
И като камък, тежък и огромен,
в сърцето тегне първият ти грях!
Но грях дали е първата целувка!
Погледът, изпълнен с луда страст.
Плахата и нежната милувка
и първият, изпълнен с трепет час!
Грях ли е обичана да бъдеш
и да обичаш и да страдаш ти?
От любов, от болка да излъжеш,
душата ти от ревност да горчи! ...