Да си жена
След думите остава само спомен.
След спомена остава само прах.
И като камък, тежък и огромен,
в сърцето тегне първият ти грях!
Но грях дали е първата целувка!
Погледът, изпълнен с луда страст.
Плахата и нежната милувка
и първият, изпълнен с трепет час!
Грях ли е обичана да бъдеш
и да обичаш и да страдаш ти?
От любов, от болка да излъжеш,
душата ти от ревност да горчи!
Дали е грях, когато се разделяш
и пак оставаш тъжна и сама?
Или когато искрено се смееш?
Дали е грях това, че си жена?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
