Да си жена

След думите остава само спомен.

След спомена остава само прах.

И като камък, тежък и огромен,

в сърцето тегне първият ти грях!

Но грях дали е първата целувка!

Погледът, изпълнен с луда страст.

Плахата и нежната милувка

и първият, изпълнен с трепет час!

Грях ли е обичана да бъдеш

и да обичаш и да страдаш ти?

От любов, от болка да излъжеш,

душата ти от ревност да горчи!

Дали е грях, когато се разделяш

и пак оставаш тъжна и сама?

Или когато искрено се смееш?

Дали е грях това, че си жена?