Да стоплиш моя ден
744
0
2
ДА СТОПЛИШ МОЯ ДЕН
По цели нощи плаче,
ридае моето сърце,
душата ми се лута в мрака,
без да знае накъде.
С мълчание ти ме наказваш,
убиваш порива в кръвта
и вече всичко в мен доказва
как ме боли от самота.
Няма те до мен наяве,
няма те дори в съня ми,
тръпна плахо уморена
във тъмата непрогледна.
Чакам те във мрака тъй студен,
за да стоплиш моя ден,
с ласка мила да дариш сърцето -
сега да сме щастливи,
а не в небитието...
Диляна Пенчева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Пенчева Всички права запазени
